pepsi1975 (Пепи Оджакова)
252 3420
12 abr 2009, 19:30

Ретроспекция 

  Poesía
464 0 5

Познах те мигом във тълпата,

дори не беше остарял.

Но нещо бе помръкнало в душата

или аз така надявах се, комай.

 

Лицето ти, онова, засмяното,

приютило вече мъничко тъга.

И зениците с онези пламъци,

приковали са мъртвешка тишина.

 

Вървяхме на различни тротоари,

дори се сливахме в тълпата.

Но сякаш намагнитени сърцата,

принудиха ни безропотно да спрем.

 

Не искам времето да връщам,

за други то превърта своите стрелки.

Достатъчно ми беше само да те зърна,

за да знам, че неми сме души...

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??