Когато на вятъра пръстите
по лицето ти нежно се плъзгат
и повдигат игриво полите ти –
забеляза ли как те ревнувам?
Реката с ленивите вирове
те обгръща и сякаш пирува
с очите ти, веждите, миглите...
а аз те ревнувам, ревнувам.
Краката ти – босите, белите,
в тревата до глезен потъват,
и ходя по спомен от стъпките –
а всъщност аз пак те ревнувам. ...