22 jul 2011, 2:07

Ревност 

  Poesía » Otra
1277 0 0
Ревност
С надежда натиска бутона –
отсреща ни „вопъл ни стон“.
Мълчи телефона…
същински „Антон“.
„Къде е? С кого е?
Навярно е с онзи
надут и бездарен поет,
поднесъл ѝ нагло
пред мене букет.“
Обхванат от ярост троши джиесема,
започва да къса изящен албум. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??