Нощта е поразителна.
Погледа се взира в Мрака - отражението на две очи,
докосва с две ръце, чувства с ревниво сърце.
На Мрака, давам плътта, с обещание "само твоя" -
шептя и ръка протягам...искам да го докосна.
Не ми позволява и срещу сянката ми крещи.
Ревност!?
Ревнува той от синевата, полудява щом ме няма.
Ревнува - дано е силно...
Ревнува, защото обича.
Сърцето му знае, че тялото само лекува похотта и трепери -
иронията на любовта...и аз така горя.
Оглежда се любовта, плътта дава в тъмата на нощта.
Мрак - отражение на две очи, допир на две ръце...
чувства с ревниво сърце.
15.05.2022г.
© Цветомира Тошева Todos los derechos reservados