Ревнувам вятъра, в косите ти притихнал...
Ревнувам вятъра, в косите ти притихнал
и слънцето, ухажващо плътта ти...
Света намразих, че не ме е питал
преди да се опие с хубостта ти...
Листата свежи искрено ревнувам,
на сърцето твое формата приели...
Проклех Живота, Младостта я псувам,
че първи на лика ти са се спрели!...
Съня ревнувам!... Всичко му разказваш,
в разговор интимен нощно време...
Ревнувам като плачеш и се радваш...
Ревнувам те... И от самия мене...
На Смъртта ще избода очите,
ревнувам те от ласката й хладна!...
Дарявам си остатъка от дните!
Да уталожи с мен страстта си жадна...
© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados