7 mar 2015, 22:03

Резе 

  Poesía
783 1 15

Той душата ми върза с ластар от лозница,

три години нерязана и три не родила.

И закле ме да чакам – в крилете на птица

да се върне напролет – непокорен и силен.

 

Да разцъфне през юни в косите на мака,
да узрява с ръжта и да е силна топола,
да е нощ пълнозвездна, изтекла в реката,
и надежда за слънце подир мрачния облак.

 

Тази чаша със вино е моя, изпий я.

Тя е пълна догоре с презрялото време.

То пулсира в кръвта ми с любовна магия.

Аз мавруда наръсих с татулово семе.

 

Ще покълне бодлива в душата ти бяла,

не тлъстига,  а вечност за много посоки.

Не угасяй свещта, не мисли за раздяла.

И дочакай ме в твоите нощи сиротен.

 

Съскат слухове, ежби, край теб се увиват.

Ала ти изтръгни всеки корен злосторник.

Ще остана в света ти жарта на копривата.

И за мене душата си ти не залоствай.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Магия е...
  • Много образен стих!
    Честито ти награда, Валюша!
  • да, магичен стих.. много красив, богат
    е твоят поетичен свят, Валя...
    и моите аплодисменти..
  • Удоволствие е да се прочете. А богатството на езика е направило приказно красиво стихотворението.
  • Ще остана в света ти жарта на копривата.
    И за мене душата си ти не залоствай.
  • Пекрасно...!!!
  • Много ми хареса ! Лее се..Поздрав!
  • Дълбок, изпипан стих...

    адмирации!
  • Поезия като жарава!
    Поздравявам те!
  • Много, много ми хареса!
  • Той душата ми върза с ластар от лозница,
    три години нерязана и три не родила.
    И закле ме да чакам – в крилете на птица
    да се върне напролет – непокорен и силен.

    Да разцъфне през юни в косите на мака,
    да узрява с ръжта и да е силна топола,
    да е нощ пълнозвездна, изтекла в реката,
    и надежда за слънце подир мрачния облак.

    Тази чаша със вино е моя, изпий я.
    Тя е пълна догоре с презрялото време.
    То пулсира в кръвта ми с любовна магия.
    Аз мавруда наръсих с татулово семе.

    Ще покълне бодлива в душата ти бяла,
    не тлъстига, а вечност за много посоки.
    Не угасяй свещта, не мисли за раздяла.
    И дочакай ме в твоите нощи сиротен.

    Съскат слухове, ежби, край теб се увиват.
    Ала ти изтръгни всеки корен злосторник.
    Ще остана в света ти жарта на копривата.
    И за мене душата си ти не залоствай.


    !!!

    И все по-дълго мълча, когато чета твоята поезия...
    И ставам все по-богата!!!
    БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
  • !
  • Хубав стих Валентина - поздравления!
  • магия стих. святост и вечност си.
  • Едва ли би могъл... Поздрави!
Propuestas
: ??:??