rozita-p (Росица)
120 1324
30 nov 2010, 12:44

Резекция на чувствата 

  Poesía » Versos blancos
583 0 3


Пропълзях във теб

и се разлях по вените ти,

не като кръв –

като лава.

Всяко нервно влакно завързах на възел,

изплетох стълба

и се качих до сърцето ти.

Ти извика от болка

или може би – от страх,

или може би – от изненада,

или просто, за да ме пропъдиш.

Но в теб беше толкова уютно,

че реших – оставам.

Разтворих душата ти като зряла праскова.

Колко много място за мен!

Отначало бях малка

като мъничка ракова клетка.

Пих от сока на чувствата ти,

ядох фермента на мисълта ти,

топлих се с твоите 36оС.

Пораснах.

Сега съм голяма и страшна.

Сега съм опасна.

Сега нося смърт.

Колко смешни са думите ми сега:

„Не знаех, не исках…”

И колко глупав е страхът ми

от скалпела в ръцете ти.

Не спирай.

Не се замисляй.

Не ме съжалявай,

защото аз нямах милост към теб.

Режи.

 

© Росица Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дали не е защото нараняваме най-много тези, които обичаме...
  • Стряскащо. Зловещо.
    Какво въображение!
    Но защо носиш смърт? Ти, която си толкова светла?
    ...Сигурно има причина.
    Поздравления за творбата!
  • сега си просто жена за обичане...
    чудесен стих, Росица...сърдечен поздрав.
Propuestas
: ??:??