16 feb 2014, 15:19  

Резидуум 

  Poesía » Filosófica
760 0 3

 

Тъмно небе отеква в очите -

две хапки в чинията, наречена лице.

Бедняшка колиба е тялото

с един едничък гостенин - смъртта.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Елица и Санвали, че редовно подкрепяте текстовете ми с оценки и рядко стойностни коментари.

    Приемете най-сърдечвите ми поздрави!: Мисана
  • Доста смело сравнение на човешкото тяло с бедняшка колиба, подвластно на смъртта.
    И това в подтекст ни води към мисълта за душата - в която се проявява човешката ни същност...
    Поздрави за този сентенциален стих.
  • Да, тялото... но Душата, Мисана, тя е в друго измерение...

    Поздрав!
Propuestas
: ??:??