ellina (Лекса Джорджис)
60 47
4 oct 2011, 16:47

Резултат?! 

  Poesía
677 0 3

Животът ми е като след природен катаклизъм.

Опустошен, отчаян, разпилян...

Боря се за правда с феминизъм.

Ход заучен, но не и оправдан.

 

Да бягам след прозрачно минало -

това е най-любимият ми спорт.

Да изживявам всичко, дето е убивало

и мен, и теб. Сърцето бие, плувнала съм в пот.

 

Вярвам така, че изхвърлям токсините,

преди живота и ума ми отравящи...

И боря се да се снабдя с ваксините,

молейки се тайно да са истински, спасяващи.

 

Залъгвам се и тук оставам, бягайки.

Капака на прашната ракла надигам.

Поглеждам с усмивка душата, спасявайки,

и в сюблимния миг патетично умирам.

 

Намират на пода картинно застинала

жертва на чувства в сив свят от лъжи.

Оръфана снимка в ръката изстинала,

а в очите надежда в остатък гори.

© Лекса Джорджис Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??