рибата плува. тя разказва така: "изплувам. глътка възДУХ и бързо надолу. във синьото тъмно. В огромното, безгранично НАДолу. далеч. към безкрая. няма говор там. няма спорове. няма викове. Няма клаксони. нямаш нужда от броня. за да си жив! за да паднеш, когато поискаш. да се смееш на воля. /НЕ БЕзволево/ да залитнеш нарочно - в зЕЛЕНо. И ТИхо. И бързо! нагоре! към светлото синьо... там, горе, където е възДУХът... И там да изплуваш е хубаво... но за малко, само за малко... ГОРе дА бъдеш.” рибата тръгва в зелен ден...
Браво за стиха! Но не забравяй, че колкото и надълбоко да се крие рибата,рано или късно я хваща нечия въдица, точно в мига, в който е напълнила въздушния си мехур за глътка въздух, преди отново да потъне в мълчанието...
Глътка въздух и за мен, Хенри, преди да се гмурна в говора, виковете и клаксоните... Вплетените думи в стиха ти ще звучат като странна незабравиме музика днес за мен. Има стихове в този сайт, които се радвам че съм прочела, а не пропуснала. Будят респект...
Хубаво е, пълно с фантазия, най много ми хареса следният откъс:
"Няма клаксони.
нямаш нужда от броня.
за да си жив!
за
да
паднеш,
когато поискаш.
да се смееш на воля.
/НЕ БЕзволево/"
Браво Хенри!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.