ВескоВарна (Веселин Банков)
47 248
29 jul 2020, 10:34  

Рицаря на залезите 

  Poesía » Verso acróstico
1000 3 8

Ръждивата си броня позакърпих,

извадих уморения си ат,

целунах меча си и се прекръстих,

а жегата дамгостваше света.

развях си флага, стъпих в стремената,

явих се на полето на честта.

 

Насочих пиката, увих в ръка юздата,

а конят стар  по навик изпръхтя,

 

Застинахме в отправена заплаха,

а мелниците ни помахаха с криле

лъжовно, ала видими те бяха,

единствено за истински мъже,

защо да ги нападам в маранята,

и да измъча стария си ат,

те и по залеза ще си въртят крилата

единствено за мен, ала по хлад...

© Веселин Банков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дора!
    Краси, дългата подготовка ми "изяде" строфите. Нека текилите са две!
  • "защо да ги нападам в маранята,
    и да измъча стария си ат,
    те и по залеза ще си въртят крилата
    единствено за мен, ала по хлад..." Липсва му една текила така си мислят група специалисти по кактусите.. Хареса ми подготовката на рицаря!
  • С безжична клавиатура съм и батериите май са за смяна. Блу, права си!
  • "Аз имам усещането, че нещо липсва ..." - Дулсинея естествено Не може рицар без дама
  • Нито смислово, нито технически, толкова приятно се чете.
    Е, като изключим, разбира се "засинахме" , където си изтървал едно 'т' но то от обедната жега на всеки може да се случи да засине 😁👍
  • Благодаря ви приятели. Аз имам усещането, че нещо липсва ...
  • Впечатляващ е, дори и да не беше изпълнен като акростих. Много леко върви. Точно така, както му е кеф на твоя рицар 😊
    Браво, Веско!
  • Интересно съчетание от пейзажа на Дон Кихот и личното пространство на един рицар в днешно време!
Propuestas
: ??:??