Ти беше искрата която...
запали в света ни пожар...
пожар от просвета и слово...
събудил човешкия дух...
но беше ти също тиранин...
с желязната своя ръка...
обръщаше брат срещу брата...
и тласкаше все към греха...
но беше прегазен от готи...
вандали и ред племена...
и твоите мигове славни...
потънали бяха в прахта...
но някак се случи вълшебство...
отново завърна се ти...
пречистен от злост, всяко зверство...
превърна се в лъч светлина...
© Андрей Андреев Todos los derechos reservados