Устните ми 
рисуват върху твоите 
дълги и лениви неделни следобеди
със забравени чаши, 
пренебрегната храна, 
чувство за глад.

Бели облаци 
от насъбрани чаршафи 
по чистото безкрайно небе на страстта,
цъфтящи рози по гърдите,
вдишан аромат,
полъх от галещи пръсти.
И още глад.

Криле на усмивки,
красиво и бавно извиващи се 
заради онова доволство,
приседнало кротко на ръба
в крайчето на погледа
и тихо нашепващо
за обич.

Устните ти,
топла възглавница под моите,
имат вкус на кафе и шоколад.
Но и с нещо друго.
Нещо още по-сладко, 
особено, 
неустоимо.
Вкус,
който казва "остани".
Остани при мен.