РИСУВАЙ
Нека мастило не свършва.
Нека перото танцува.
Нека листът да довършва
това, що ръката рисува.
Рисувай любов.
Рисувай сълзи.
Рисувай живота суров.
Рисувай красиви очи.
И вие чувства и сили
живейте с човека до гроб.
И вие изминати мили,
не правете от скитника роб.
А ти, уме безбрежен,
подреждай хаоса в ред.
В думи патосът нежен
на младия тъжен поет.
© Поля Георгиева Todos los derechos reservados