Рисувам с пръсти в пясъка СЪРЦЕ,
на сън обличам дълга рокля, бяла...
Душица стискам в двете си ръце -
за светлина и обич отмаляла!
Дали защото утре е Април,
и кошниците си ще пълня с цвете,
или Орфей СЪРЦЕ ми е дарил,
откраднал ми е китките – и двете?...
Дали в момент на слабост в късен час,
спасявала съм само светлината?
Дали не бях спасена в същност аз,
и светла песен пее ми душата?... ...