Рисуваш ме в горещо-жълто,
когато нежно те прегръщам.
Рискуваш с мен да си задълго,
дори след залез да се връщам.
Рисуваш ме в прозрачно-синьо,
мечти когато в облаците гоня.
Римуваш ме с червено вино
и с силата на здрава броня.
Рисуваш ме в наивно-бяло,
повярвал пак на нечия лъжа.
Разбулваш най-святата си тайна
и планове кроим до сутринта.
Рисуваш ме и с черни краски,
направил грешки не веднъж.
Редуваш упреци със ласки...
Но, моля те, прости ми! Аз съм мъж.
© Хари Спасов Todos los derechos reservados