Patrizzia (Надежда Ангелова)
2241 18459
23 nov 2019, 14:36  

Библейско 

  Poesía » Formas graves
406 1 2

В пръстта небрежно Бог си поиграл,
огледал се в света си чисто нов и,
с безформена буца от мократа кал,

създал човек. Без дрехи и окови.
Ликът си несебично Той му дал,
съпруга направил му, та да е цял.

Вдъхнал душата Си в глинено тяло,
Рай подарил им – разкошна градина,
ала змията притворна гадина,
влечуго поквара в съцата им вляло.

Книгата стара за светло начало,
тихо разгръщам я, мине, не мине.
Колко ли мъдрост за трудни години,
племето людско е с мъка отсяло?

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Думата за човек и мъж, в повечето езици е една и съща, сенсей, но ако се хващаш за думата, а жена ти е бъбрива, няма да правите нищо друго, освен да се карате.
  • Как ми хареса: "...създал човек. ...
    Той му дал,
    съпруга..."
    Така е - човек и съпругата му...
    А Библията е интересна. Особено оня разказ в "Съдии" за съдията и наложницата му. Препоръчвам...
    И стихотворението препоръчвам! Силно!
Propuestas
: ??:??