Първо пускам класическа музика,
(може Моцарт... Защо не и Верди?)
После правя магия за Муза:
с муселини небето запердвам;
паля огън от смирнови клечки
и изчаквам да лумне жарава.
Ще добавя от сока на млечка,
та да бъде по-пълна забравата...
Сгъвам с белия лист оригами.
(Не е нужно да пиша по усет!)
Тази Муза е хищница-памет
и се храни основно със чувства.
И додето към мен се привърта,
и когато прозре ритуала,
неусетно стихът е четвърти,
оцветен не само в черно и бяло...
© Елия Todos los derechos reservados