Ти каза "Сбогом!" А градът вечерен
в пронизващата тежка тишина
на стъпките ти ритъма отмери.
Изви го като вик. И прокънтя.
Догони те... След тебе се обърнах
с последната искрица на надежда,
че тъмнината може да те върне,
да те изпълни с осъзната нежност,
че може да избързаш. Или спреш.
И да разчупиш смазващия ритъм.
Очите ти, замрежени от скреж,
като снежинки в мрака да политнат. ...