Не идвай
да довършим онзи разгвор
очи в очи!
Така ни е красиво!
Говорим си,
а всеки свил
в душата си унилост.
Не идвай и не ме кани
в дома си!
Със коприва
разцъфнала ще ме дари
съдбата милостива.
Ще си ушия ризата
с едно крило на лебед.
ще отлетя,
а всеки ден
към теб то ще ме тегли.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados