Ти ли поиска роб на тишината,
че в кулата си тъй ме нарисува?
Короната на тиха необятност
дали ми стига, за да съществувам?
Такава ли си ме представяше?
Откъсната от небосвода,
между стените някъде поставена,
забравила гръмотевичен огън?
Ако си мислиш, че съм спряла,
затвори за миг очи,
че моето напиращо сияние,
такива като теб ще ослепи, ...