severianin (Валентин Чернев)
417 677
1 oct 2012, 10:57

Род 

  Poesía
5.0 / 5
518 0 4
РОД
Изпратих брат си – Лятото – далече
и някак странно опустяха дните;
той тръгна, стъпил върху Пътя Млечен,
сред хладната жарава на звездите.
Не взе със себе си прашинка даже –
загърби просто славеите в здрача
и сухите ми скули днес са влажни...
Не са сълзи това – дъждът не плаче.
Сестра ми – Зимата – на прага чука
с парцалената рокля на снежинки.
Аз вече съм приготвил ямурлука – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »