Красиви детски спомени в мен живеят,

за къща родна, сгушена до три тополи,

за тучни ливади - там щурчета пеят

и поля безкрайни със жита наболи.

Безгрижно детство, все към тебе се връщам,

онези мигове не ще забравя, знам,

те като лято след пролет се завръщат

и всеки път наново заживявам там.

Когато първа глътка въздух съм поел

и топъл слънчев лъч погалил ме нежно,

аз знам, че най-ценното от тебе  съм взел,

мой роден край, в мен ще те кътам вечно.

                                Златко Станоев