Сънувах цяла нощ лято.
С мараня и златно жито.
Сред тях алени макове,
метличини сини
и залез вечерен.
Светулки огряваха
пътя на моите спомени,
останали доста далечe,
които се спъваха в къпини.
В огнището още пукаха съчки.
На клона зрееше дюля.
В студената есенна вечер,
Луната огряваще пътя към дома.
© Румяна Маринова Todos los derechos reservados