Там, където първа глътка въздух поех
и посрещна ме с обич светът.
Там небето познава и гласа, и сърцето...
Обичам те, мой роден кът!
Там, където щастлива прегърна ме мама,
а тате чертаеше верния път,
там звездите нашепват и отвеждат ме в рая...
Бленувам те, мой роден кът!
Там, където нозете ми боси проходиха
и орисници песни редят,
там, закърмена с нашенски танци и песни,
възпявам те, мой роден кът!
Там, където хлябът е най-мек и ухае,
и нестинарки по огън вървят,
там земята отплаща се с реколта богата...
Благославям те, мой роден кът!
Там, където завръщат се с вяра децата ми
и утеха намират, и могат да полетят,
там отколе е коренът мой и завинаги...
Коленича пред теб, роден кът!
© Златка Чардакова Todos los derechos reservados