Нося спомена, който ми дари...
Нося твоята снимка дори...
Гледам в очите ти - кристални извори,
а на бузата сълза гори.
Плачеш, най-вероятно за друга,
но виждам - и аз съм за друг...
Нас ни събира жестока заблуда,
че влюбени двама със тебе сме ний!
© Диляна Данаилова Todos los derechos reservados