Автор: Генка Богданова
Нощта притвори сънено ресници
и в облаците пухкави се скри.
Угаснаха в небесните зеници –
последните бледнеещи искри.
Ласкаво зората се усмихна,
с длан обагри в розово росата,
после в капка бисерна притихна,
слънцето изплува сред позлата.
Птичи хор разбуди тишината
с химн възторжен, вдъхновен.
От утробата на светлината ...