Прашинка ли вятърът тъжен навя
във очите ти моя Любима?
Тихомълком в душата роди се сълза
и смрази я студената Зима.
Гали изгрев очите ми с нова заря!
Преспите утре неще да ги има...
Ще поникнат в градината нови цветя...
Пролетта е изящна, непредвидима...
© Ангел Милев Todos los derechos reservados