Нека други потъват в подвижните пясъци
на далечно небе, по-дълбоко и щедро, навярно.
Нека чужди звезди ги опиват със блясъка
на лъжовни надежди и приказно-златни съблазни.
Аз оставам. В тази моя земя на очакване,
с нестинарската алена жар, дето мами нозете,
със войводи, които самодиви оплакват
и с онези запели отвъд паметта колелета.
Тук оставам. Под божурено-бели съзвездия,
дето всички пътеки за босите стъпки са мои.
Всяко стръкче тревица е вплетено в моите вени
и крайпътният камък с гласа на сърцето говори. ...