Родината без име
Потомка
съм
на бежанци
от Рая.
Имам свобода,
а ми горчи;
и спомени
са мойта вяра
от прадеди.
Жадувам
за родината
без име,
където всеки камък
ми е пух;
сапфири
е небето синьо,
натам отлитам
нощем
като дух.
И вярвам,
че стената
ще се срине,
че ще се върна
в родния си кът,
за да умра
в родината
без име,
където
олеандрите
цъфтят.
©Илияна Каракочева (Ина Крейн) - 2024г.
© Илияна Каракочева Todos los derechos reservados