Genereux (Любомир Попов)
133 1307
18 sept 2018, 18:49

Родино моя 

  Poesía » Civil
1023 11 11

Родино моя, знам  че не веднъж

във тебе диви орди са вилнели,

подгизвала си от невинна кръв,

и викове предсмъртни са ехтели…

 

Плячкосвана, разпъвана на кръст,

възкръсвала си ти от руините

и пак въздигала си гордо ръст,

изграждайки свободна бъднините.

 

Но днес, уви, стоиш на колене

и кървави са твоите сълзи,

че си сразена не от врагове,

а от изменници на своите предци.

 

Ти помниш воините на Самуила -

слепци, предвождани от едноок,

а днес пред зрящите върви “месия”

повярвал си, че е върховен Бог…

 

Ти страдаш за децата си, Родино,

прокудени далеч от бащин дом -

без вяра в бъдещето обозримо,

те болката си носят мълчешком.

 

Ти плачеш за мечтите поругани,

на хората с  мазолести ръце

и те болят нанесените рани

от властници, родени без сърце!

 

Напразно чакаш пак да се пробуди

гневът в заспалия балкански лъв,

че свършиха се веч’ онези „луди”,

готови да пролеят свойта кръв -

 

за правото свободни да живеят,

без страхове за утрешния ден

и пред децата си да се гордеят,

че част са от народа възроден!

 

 

Любомир Попов

© Любомир Попов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??