Родната ми къща
Израснах аз във старата ни къща,
в която бях се и родил.
И в нея като спомен днес я връщам!
Тя ми остана само... спомен мил!
Ограбиха ни, нищо не остана!
Обраха моя детски свят!
Вземаха двора, къщата, хармана...
На тия хора ме е яд!
Вземаха я за селско училище.
А в село няма пет деца!
И днеска спомените щом отприщя,
аз стъпвам пак на ледина!
Защото днеска селото пустее!
Училището е в треви!
Отдавна то престана да се смее
и като паметник стои!
И селото е днеска побеляло,
куцукат старците навред,
към свойта гибел то е завървяло...
Не чакам нищо занапред!
И днес се питам аз, защо я взеха!
Да ни оставят без подслон?!
Натириха ни просто без утеха
и влязоха във нея с взлом!
И затова напуснахме селото.
И заживяхме в чужди край...
Но аз запомних образа на "Злото"
и ще го помня и до край!
Останахме без близки и другари,
без корени останах аз!
И спирайки по всички чужди гари,
със тази мъка изгорях!
Те всичко, гдето имахме, ни взеха,
и детството, и младостта!
Във спомените имах аз утеха,
където и да бях в света!
Така изгасна моето огнище...
И близките си закопах!
Погледна ли днес наш`то училище,
за загубеното ме е страх!
1958г.-1999г. Драгойново и София
© Христо Славов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Радвам се, че все още има хора, които не си ценят труда да четат такива неща! Нещата които съм се постарал да опиша лично съм ги преживял и емоционално съм ги обагрил в себе си и съм се постарал да ги покажа и на останалия сват, който се интересува от тях. Наистина всичко е казано с много думи , но това по моя преценка е нужно,защото тези отминали събития и оценката им от преживялите ги, имат място в нашата литература! Благодаря за написаното от Вас!
-
АВГУСТ ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА - ДО НАШИ ДНИ - току що прочетох първа глава на романа ви. Хареса ми. Няма смисъл да подчертавам, че по замисъл и изпълнение е талантливо написан, защото явно съзнавате това. Само отбелязвам, че ме заинтригува и ще го дочета тези дни до края. Поднасям ви моите уважения за интересното и полезно творчество, което сте създали!
-
Тъй като изхождам от моя частен случай, съм си сложил тази категория!
Разбира се съм граждански развълнуван и хвърлям огън и жупел!
Често пъти дори съм повече емоционален от колкото е необходимо и каквато е мярката на някои по-спокойни колеги!Но нека това да ми е граха пред Времето и ората! -
Тази поезия не е за категория "друга", а за категория "гражданска". Макар, че отваря дума за село в стихотворението е изразена кристално ясна гражданска позиция, която е точен "фотографки" репортаж на случващите се неположителни промени, по изконните български земи, които все повече се превръщат в територия наречена България, част от евро съюза. Това стихотворение е един вик, един отрезвяващ студен душ за носорожката кожа на бивши и настоящи "изедници", виновни за сегашното бездушно, бездуховно и безлюдно състояние на по-голямата част от страната. За съжаление то, стихотворението, не може да изиграе ролята на тояга, защото дебелокожите "народни вампири" са свикнали дебелооко да понасят, къде, къде по-тежки критики, Но,то, пак стихотворението и други подобно на него - могат да подкрепят крехкото пламъче на гражданската съвест да не загасне у новите поколения! Благодаря на автора за откровеното послание!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
