Родният край зове

25 abr 2014, 20:11

Poesía

703 0 0

Там, в близките земи на запад,

където снегът блести до юли –

там, където мечтите не се цапат,

а идеалите тръгват с цървули.

В чужбина, дори и с нова риза,

не значи, че друг човек си вече,

там непознатите хора са близо,

а близките са толкова далече.

В мисълта родният край се обажда,

зове ароматът на черешата в двора,

където и да сме, изпитваме жажда

за родния край и любимите хора.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.