РОДОПИ
Да бяхте богове, Родопи,
щях да вярвам във вас.
От върховете ви циклопи -
оставам винаги в захлас.
И от ручеите бистри -
що шепнат ми в съня дори.
И горите с гъсти листи -
помнят още моите игри!
Днес ехото ми се понася
над стръмните скали.
Там вятър на мен приглася,
гласът ми стихва в твоите гори...
© Мимо Николов Todos los derechos reservados