danda (Даниела)
358 1120
10 ago 2011, 22:39

Родопска легенда 

  Poesía » Otra
1419 0 8

По дирята седефена на охлюви бездомни,

проблясваща от пулса на забулена луна,

загърнат в шал от шепота на борове вековни,

е скрит параклис със аязмо, в скут oт тишина.

Пътеката се вие като букла пред девичи поглед –

немирна и опасна, окъпана от бледа светлина,

една легенда от чукарите възкръсва всяка пролет,

че на Гергьовден тук отколе стават чудеса.

В нощта пред празника се сбирало и мало, и голямо –

мъже, жени, деца – закърмени със вярата Христова,

богати, бедни, болка с болка, рамо с друго рамо,

с една надежда – за изцеление и за начало ново.

Галела ги тъмнината с хладна ласка на вдовица

и песни люлчини припявала им жълтата иглика,

сънят пристъпял бавно с меки лапички лисичи,

по скални вени стичала се струйка лековита.

Подир кандилото на Дядо Боже, що от изток свети,

в гората пламвали искри – десетки восъчни свещици

и тръгвали с молитва  бездетни, куци, неми, слепи,

и с устни сухи отпивали по глътка от планинската водица.

И чудото за миг се случвало пред смаяните людски взори –

незрящият проглеждал и зървал на небето златния пендар,

по скули майчини роса блестяла – чадото ú проговорило,

невястата със трепет и смирение очаквала безценен дар.

                                                                                 

Сега и аз ръка протягам – да вкуся сълзите  Господни,

откъснах стръкче вяра от усмивката на моя син,

и моля Му се да ни пази по-далеч от помисли греховни,

с любов и здраве пътя си до край да извървим.

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??