Родопският Герой

Високо там над Родопа планина,

две сини очи като планински езера,

гледат хората и спомнят си историята,

за борбите за правда и за свобода!

Гледат очите на войводата и капят сълзи,

бедните му братя пак са сиромаси.

Работят на къра пак за чорбаджия,

за децата да има,живот в немотия!

Героят от планината с чин капитан,

живееше в борба но остана си неразбран.

А хората го обичаха,,защитник  им бе той,

с гайди и вино посрещаха своят герой.

И днес там високо в Родопа планина,

ще писне гайда ,ще запее хубава мома,

песен за Петко войвода,за Капитанина,

песен от народа,от сърце и от душа!