27 sept 2024, 20:34

Родопско утро 

  Poesía
196 0 1
Слънцето окичено с пендари
като млад нагизден годежар,
нейде над смълчаните дувари
бавно се превръща на пендар.
И запретнал вятърът ръкави,
край дървета, храсти и щурци.
Без дори за миг да се изправи
вятърът – ливадите коси…
Дърпа за яката хоризонта.
Прави си доспехи от листа.
А когато гроздето узрее –
с бъклица посреща есента.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??