Премина годината - в трудност
и щастие!
Раздърпа ме цялата в двата ми полюса.
Разклати ме - както не бе ме разклащала!
Да нямам такива години помолих се!
Поглеждам цветята и казвам "Обичам ви",
Поглеждам ятата - кръжат над тополи
и раждат се в мене слова неизричани,
като стрелки са в стремежи за полет!
Докосвам дървото и казвам "Обичам те"!
Листата поглеждам и с тайнство се сливам.
Душата ми в миг се превръща във ничия
и сбраните чувства до дъно изпивам.
Поглеждам Живота - кипящ и задъхващ се,
и казвам - Поспри! Три желания имам!
Едното -
мечтите ми да не пресъхват,
със жива вода ме напивай, спаси ме!
А второто -
в хората дай ми доверие,
през маските дай ми очи - да надничам.
И правилни думи за тях да намеря,
защото ...
все още и тях ги обичам!
И трето -
пази ме от дни безполезни,
без всякаква стойност край мене преминали.
И дай ми желязо във крехките глезени -
в препятствия смело със тях да премина!
Така се изниза годината.
Свърши се !
Какво се е случило - Господ ще каже!
Какво ще се случи - с крилата прекършени -
дори да мечтая не стига куражът ми!
© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados