Цигарите стоят като войници,
в кутията са стриктно подредени.
Светът е пълен със шизофреници,
във свойто право строго убедени.
Готови са за битка те, но плачат,
за първи път в живота си рискуват,
уж истина и справедливост тачат,
но може би не се бунтуват.

Изслуша ти, приятелю, плача ми
и ми подаде доверчиво рамо.
И раницата с щастие нарами,
защото клоунът във мен видя ти само.
Що всеки ме приема като личност,
сплотена от ирония и хумор?
Не знаят, че съм пълна със трагичност
и мозъкът за мен е само тумор.

За тях съм просто дървен философ,
играчка, шут, със цел да ги разсмея.
Те не приемат, че клоунът с душа е,
но да разкрия истината аз не смея.
А моят лик е двоен и се слива.
И малко хора искат да го зърнат,
че мисълта тъй бързо си отива,
и с чувства те не могат да отвърнат.

Понякога се впивам във плътта си
и грозно вия - сам си се измъчвам.
Брутално аз човъркам във кръвта си
и ордените пак сама си връчвам.
Започнах да разбирам, че товарът
той свойта ежедневна мисъл крие.
И всеки трябва да е сам комарът,
който от свойта кръв ще пие.
Не ми е трудно да съм слаба,
но знам, че силата е трудно допустима.
Във този свят изпълнен със измама,
със себе си като че водиш битка.
И тази роля на слабак,
ти виждаш я като химера.
А сълзите, в незнание изплакал,
сега разбираш колко са ти взели от твойта кариера.

Защото всеки т`ва повтаря:
"Ние всички сме така еднакви".
Ама истината много пари,
когато се намесят обстоятелства няк`ви.
Как да се прости обаче грешката човешка,
когато всеки има слабости и сили,
когато прощава само този, който городостта я няма, 
а останалите само се правят на много мили.
И както знам да отброявям кутия цигари подредени,
порокът не е сила, нито слабост,
а само част от нашето си дело, чрез което ний, засмени,
светът ще хвърлим във немилост.
Каква наивна и безпомощна идея!
Какви отровни думи и обиди!
От глупав клоун всички набедени,
Закаяха се, чак и дяволът да им завиди.