11 feb 2010, 11:48

Рождество 

  Poesía
478 0 4

 

Аз бях добър баща...

За вас бях всичко.

И всичко бяхте двамата за мен.

Но ето, че сега е по-различно –

сега се чувствам някак уморен...

Аз бях добър баща,

дано го помните...

Защото страшно много дни изминаха.

А днес гори свещта,

свещта на спомена

пред мен – в една  изтичаща година...

Аз бях добър баща.

Но туй е минало,

защото след раздялата съм празен!

И днес седя в нощта –

докрай изстинал

и сам,

и тъжен,

и унил,

и смазан...

Не! Бил съм лош!

Не бях добър баща!

Добър баща не би го позволил –

да бъде сам,

загледан във свещта,

когато божий син се е родил!

Не бях добър баща –

сега го зная!

Сега борба ми трябва –

да ви върна!

И пред свещта кълна се и мечтая,

че няма вече гръб да ви обърна...

Добър и лош – баща ще съм до края!

Ала не ме осъждайте жестоко.

И днес,

в нощта,

пред тази свещ,

разкаян,

аз моля само:

- Удължете срока...!

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Джорджи, прегръдка за този стих!!!
  • Много силен стих.
    Кръвта вода не става, казва народът, а той е мъдър.
    Аз бих казала, че щом въпросите напират в теб и разкаянието е в сърцето ти - със сигурност си добър баша. Децата ти няма начин да не го знаят....
    Искрени поздрави
  • Тъжно...но прекрасно излято!Поздрав!
  • отново силен стих!
    поздравления!
Propuestas
: ??:??