Рождество 3

29 dic 2018, 22:28

Poesía

290 0 2

Господ Бог ще каним на вечеря.
Той ще спре до дясното ни рамо.
С шепи доброта ще ни отмери.
Ще ни милва с погледа си само.

И - отгатнал всички наши грешки,
в тайните невидимо надникнал,
в греховете, земни и човешки -
Бог ще каже, че ни е обикнал.

Че познава кътчетата тихи,
дето пазим слабости дузина.
И през изпитания най-лихи
ще е с нас, докато ги преминем.

В мигове най-кобни и най-черни
злото ни отстрелва на откоси.
Неговите стъпки щом не мернем,
значи Господ на ръце ни носи.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

zelenaradost (Милена Френкева)

2022-11-17T00:02:42+02:00

Пълно е с любов към Бога!
Katriona (Кети Рашева)

2018-12-30T17:45:00+02:00

Колко му трябва на човек да кривне от правия път! Допада ми доверието на лирическата към Господ и неговия замисъл за нас, човеците.