28 dic 2010, 20:04

Рождество Христово 

  Poesía » Filosófica
605 0 1

Рождество непознато,
най-любимо, когато
през мъглата проглеждам
с най-добрата надежда.

И за мене се ражда,
утолил всяка жажда
за любов и пощада,
и спасил за награда.

И във яслата взряна,
в мен откривам промяна:
от детето божествено
е сърцето тържествено,

е сърцето щастливо
и добро, милостиво.
Вечността преоткрила,
се изпълвам със сила.

И прославям те, Боже,
със гласа си възторжен
и смирено те моля
да те следвам по воля.

© Милена Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??