Весан (Ангел Веселинов)
529 763
7 ago 2007, 10:19

Роли 

  Poesía
636 0 10
Тук всички играем някакви роли!
Скрити зад никове, драскаме в сайта,
споделяме болки, надежди, неволи,
усмивки, комплекси. В море килобайти
се давят душите. Виртуални лица
виртуално гримирани, виртуално целуват
с виртуални усмивки виртуални сърца,
виртуални прегръдки виртуално пътуват
от екран до екран. Но не ласкави длани,
а клавиши студени галят свитите пръсти.
И натяга във нета самота нежелана,
а сърцата пред екранни иконки се кръстят.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стана ми малко тъжно!
  • И аз се замислих...!
    Поздравявам те, Ангеле!
  • а сърцата пред екранни иконки се кръстят.

    !!!*
  • познато до болка и много истинско!
  • Безспорно, Таня! Добре, че го има сайта и истинските приятели!
  • Прекрасен е стихът ти!
    Съгласна съм с него!
    Но факта че го правим,значи имаме нужда от това!
    А от истинското приятелство,по-ценно няма!
  • Благодаря, Ви!
    До никого конкретно не е адресиран стиха ми, Креми, просто понякога самотата ми идва в повече!
  • От теб зависи, до каква степен ще потънеш във виртуалността.
    Живинката си е друго нещо и аз я предпочитам!
    Поздрав за стиха...( за който се отнася разбира се).
  • Замисли ме...!!!
    Не бях поглеждала нещата от този ъгъл!
  • Много оригинално,Весан!
    Поздрав и благодаря за този стих!
Propuestas
: ??:??