Боли ме всеки път да вярвам,

че миналото ще се върне.

Боли на спомени да се осланям,

но няма кой да ме прегърне.

Боли ме всеки път да ме оставяш,

пред дилемата - "заедно ли, или сам..."

Боли, когато съжаляваш,

защото пак се връщам Там.

Там в спокойните прегръдки,

където сърцето ти ме приспива.

Там при дълбоките целувки,

които душите ни сливат.

Там, където сме щастливи с теб,

защото сме заедно, защото сме Двама!

Там, където се връщаме

да дописваме роман, любовна драма.

Любовна драма, която пишем още,

с всички житейски уроци.

Любовна драма, събира дни и нощи,

печатани с любов, сълзи, пороци...

Любовна драма, наша, уникална,

където сме главни герои.

Любовна драма, твърде специална,

в която съдбата говори.

Съдбата е автора,

ние избрани сме, просто живеем така.
Съдбата  е автора,

нека повярваме, че всичко е тук и сега.

Съдбата е автора,

доволни или не, трябва да помечтаем!
Съдбата е автора,

но актьорът решава - сам как ще играе!