Две дихания, две нишки на живот
и два живота,
два вятъра със фиби от листа,
потока два,
накъдрили посоки,
пътеки две заплитат се в едно,
въже на пристан
на живота.
Във края на въжето
възела притегнал е халката
на котвата,
а тя се спуска плавно,
към пясъчното дъно...

Нима това е
острова на нашите мечти?!
Красив е залеза
и слънцето трепти,
а ние сме отвъд соления безкрай,
в тропическата бездна
изгубени сред своя малък Рай
във който разговаряме с тревите,
и вслушваме се в тях

преди все още да пристъпим
в крехкостта им,
преди все още
да докоснем природата със поглед,
преди да се родим
като сълза отронена
от тъжните очи на сивотата вяла,
побрала се в сърцето
като единствен блян на крачката,
с която пристъпваме
към мачтата изправени...