Рошко, бабиното куче,
на магаре все се прави.
По леглото пак се суче,
че е куче май забрави.
На шосето се въргаля
със крачета към небето.
От въртене чак премáля,
смешно мята си дупéто.
Баба често му се кара
и от портичката свѝри.
Той със лай ѝ отговаря
и коремчето си вѝри.
Ти си куче! Засрами се!
Май объркал си нещата.
Укроти се! Вразуми се!
Чудят ти се и децата.
© Хари Спасов Todos los derechos reservados