30 dic 2007, 9:40

Роза 

  Poesía » Otra
593 0 1

Благодаря ти, че те има.
Благодаря ти, че си все така до мен.
Благодаря, че мен обичаш.
Благодаря ти, светлина на моя ден.

Като топло слънце със лъчите сгряваш
вледененото от студ сърце
и дори за миг не позволяваш
да блестят сълзи по моето лице.

Обичам начина, по който се усмихваш.
Обичам нежните очи.
Обичам и как тихичко до мен притихваш,
сгушена до моите гърди.

Обичам те и ти го знаеш -
ти си моето сърце.
Всичко друго е до време,
но не и приятелството в твоето лице...

© Роси Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??