Роза чудна си ти, мило дете!

За теб тупти влюбено сърце!

Жадувам за красота, за цвете,

за нежността със сияйно лице!

Това цвете да го видя няма,

люлякът ще вехне сред тъма,

просто това е неговата драма,

душа без тебе е тъжна и сама!

А той светлина и милувка желае,

слънчево сияние мрака да гони

и сърце за една роза си мечтае,

но само болка има и сълзи рони!

Ела, избави ме от тази тъга,

сърце в този мрак изстива,

нека те прегърна тук и сега,

мечтая за жената красива!

И тази роза тъй чудесна, добра

рани ме, от бодлите ме заболя!

Много мъка в душа се насъбра,

заобичах цвете нежно за беля!