kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
28 abr 2007, 10:01  

Роза от спомен 

  Poesía
643 0 4

 

Роза си ти -

роза от спомен.

 

Мечтите ти -

пъпка на вечен живот.

 

Ще минат години...

Живота ни волен,

ще бъде различен -

без корен,

без род.

 

Земята върти се.

Водата тече -

а моята обич безумна,

расте.

 

В сърцето ми буйно,

пламък гори -

очите ми плачат,

за твойте очи.

 

Обичам те, лудо!

 

Морето шуми -

вълните се плискат...


Кръвта ми, кипи.


В душата ми спомен

повтаря се - ври,

а устните шепнат:

- Помни ме, помни!

 

Че може би сила

по-силна от мен,

ще вземе в забрава

мечтите ни -

в плен...


Тогава ликът ми,

от снимките, скромен -

в албумите свои,

пази го, за спомен!

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубав стих!
    Поздрави!
  • Морето шуми
    вълните се плискат.
    От дните добри -
    напомня ми липсите.
    Прогаря най-тънката
    нишка -
    очакване ...
    Прибира със отлива
    спомени плахи ...
    -----------
    хубав, хубав, стих!**
  • Чудесен текст за стара градска песен!
    Поздравявам те!
  • Много красиво нарисувана обич!
Propuestas
: ??:??