Разцъфна розата на двора,
с листа зелени украсена,
проби на зимата затвора
една любов - необяснена...
Потънал в сенки на нощта,
край нея някой там застана,
да я откъсне не успя,
а да я гледа ням остана.
И ароматът го понесе устремен,
към спомена за роза в ден отминал,
повяхнала от ураган студен,
пред друга днес да бъде той застинал...